Ти замина си от мене

и раздели се светът –

без опора, на колене

плача във самотен кът.

 

Аз съм нищо след раздора,

губя целия баланс

и мечтите, и просторът

хлипат с мен във дисонанс.

 

За какво ли не упрекнах,

за какво ли не прости,

думи всякакви изрекох,

от които, знам, боли.

 

Но по някакъв си начин,

уникален може би,

бурите в съюза брачен

ти с усмивки усмири.

 

Не те пусках да си тръгнеш,

казах ти и тез слова,

че след време ще се върнеш,

че съм твоята съдба.

 

Но си тръгна и не свърна,

слънцето в жита се скри

и докато се обърна,

вечен мрак се възцари.

 

И загуби се в житата...

И вървиш по своя път...

И останах във мъглата...

И раздели се светът... 

 

 

12.01.11

Колумбус