„Ти помниш ли
                                морето и машините
                                и трюмовете, пълни
                                              с лепкав мрак?“

                                                    Н.Й.Вапцаров


Ех, онзи див копнеж по Филипините,
по едрите звезди над Фамагуста…
Сега, приятелю, презираме машините.
Не е ухайна гаснещата вечер,
не ни подмамва тропикът далечен,
изстинаха горещите ни чувства.

А бяхме млади, бяхме толкоз млади!
И вярата в доброто и в човека…
Но нямаше, приятелю, пощада.
С жестоките си здрави мрежи
на мрачна пустота и безнадеждност
омразата надви полека-лека.

Да, знаех ти живота как обичаш
и как умря за него – като в песен…
След теб, приятелю, нестихващо ритмично,
загина всяко зрънце топла вера,
развъдиха се празните химери,
земята се покри с отровна плесен.