То, „Обичам те!“, се оказа балон,

който литна при първия вятър,

а ръката виновна бе щом

го изпусна. Трепери горката.

Този изгревно светъл балон

пълен с дълго очаквана нежност

аз обстрелвам стон, подир стон

и очаквам обратно с надежда.

Ех, „Обичам те!“ - празен балон,

а така пъстроцветно нашарен -

жълто копче на черен балтон,

зъб изкуствен в устата на старец.