Нека бъде твоята воля,
защото пред теб заставам, като пред бога
и пред вярата ти, любовта и ореола
прекланям се смирен и покорен.

Защото светлина си в бездънната пропаст,
макар слабо блещукаща и уловима,
надежда появила се от нищото,
спасение за тялото ми и душата.

Изгубил ориентир и посока,
обезверен и без никакви сили,
все пак нещо към тебе ме тласка,
с неизмерима и необяснима сила.

А любовта ми ще помръкне тогава,
когато си отидеш завинаги,
но и тогава, не ще те забравя,
докато, не удари за последно сърцето ми.

Калин Вълов
www.kalin-valov.hit.bg