Край! До тук! Финал!
Приключих със илюзиите
и измислените приказки
на недообичаната ми Душа.
Най - сетне се събудих
от много дълъг сън.
С копнежите по теб -
приключих.
Сапунен мехур се оказа
моята приказка,
а принцът измислен -
надменен, студен и фалшив.
Защо ли Бог ме срещна с него,
защо изпречи го на пътя ми...
Защо ли, Боже, ме изпитваш
със всяка нова среща?
Колко още да се смиря...
По-ниска от тревата станах,
нали не искаш от мене да пълзя,
че да ме дариш със свойта милост...
. . .
Приключвам със илюзиите. Днес!
Не е моята тази приказка,
а принцът - не е никакъв принц.
Връщам се в реалността, където
черното е черно и бялото - е бяло.
А розовите сънища - измислицата
на една несбъдната мечта...
Приключих със илюзиите. Днес!
Забравям тази измислена приказка.
Днес... тук... и сега!

val