След всеки залез се сбогувам
с един зачеркнат в календара ден.
В съня си вечер го сънувам-
добър ли, лош ли бил е той за мен.

Живях ли го по правилата?
Остави ли ми някакъв проблем?
Спести ли с нещо патилата?
Направих ли голям и малък шлем!

На тез и другите въпроси
аз търся отговори през нощта.
И мисълта покой не носи
от хиляди несвършени неща.

Сънуван- несънуван вечер,
отива си денят, като във сън.
А слънцето, като диспичер
докарва сутрин утрото навън.

Отново всичко се повтаря
във този тъй неповторим живот.
И всеки ден врата отваря
за път по непознат небесен лот.