- Мамо, Дани пристига! Обади ми се, че след около 20 минути ще е пред блока!
Мери влетя в кухнята, но майка и не беше там. Отиде и почука на вратата на спалнята и но не получи отговор и тихо отвори. Нямаше я и там.
- Къде ли е отишла? - врътна се и тръгна към външната врата, която се отвори със замах и едва не я удари.
Диана - по дънки и дънково яке до кръста върху бял потник, с прихваната на опашка буйна коса и бели маратонки, влезе с голяма чанта продукти и и се усмихна:
- Ще ми помогнеш ли, Мери? Къде отиваш?
- Хайде бе, мамо! Къде си ходила... Дани ще е тук след десет минути! - каза притеснена Мери и посегна за чантата.
- Ходих да купя кафе и още някои продукти, които може би няма в магазина на селото. - каза Диана и тръгна да прибере в приготвения багаж продуктите.
- Ти излез навън и го чакай, а после го доведи тук. Ще изпием по едно кафе преди път и ще се запознаем. Сега ще включа кафеварката. Тръгвай, какво чакаш!
Мери се хвърли към майка си, прегърна и я разцелува звучно:
- Ти си най-добрата майка на света!
- Хайде върви, върви... - засмя се Диана и я тупна по дупето.
Приготви и включи кафеварката, а после отиде до пианото. Отвори го и седна пред него. В главата и се въртяха мисли, които нямаше с кого да сподели, затова реши да ги повери на вярното си пиано, с което споделяше от години радости, скърби и мечти.
Започна да свири \"Мечтание\" от Шуман.
Музиката се носеше в тишината на утрото като нежен полъх, а тя - притворила очи, свиреше унесено и не чу, че външната врата се отваря и някой тихо се приближава към хола.
Изведнъж към страстния зов на пианото се присъедини отзива на нежната цигулка, която извиси на възбог копнежа си... Диана продължи да свири в унес, но осъзнала, че не свири сама, отвори очи и се озърна. Вляво, малко зад нея, свиреше със затворени очи... Алексиев!
Тя обърка движенията на ръцете си и почти спря, но Мери извика:
- Не спирай, мамо! Божествено звучите заедно!
Иво отвори очи и леко усмихнат и кимна да продължи.
Тя също се усмихна и загледана в него продължи да свири така, сякаш лети сред облак от мечти...
Даниел и Мери стояха до вратата прегърнати и не смееха да помръднат, пленени от вълшебното им изпълнение.
Когато свършиха, настъпи тишина. Никой от четиримата не помръдна, нито издаде звук. Все още, всеки по своему, изживяваха магията.
Пръв проговори Даниел:
- Това трябваше да бъде чуто в \"КАРНЕГИ ХОЛ\"! Толкова емоционално изпълнение не съм слушал! Госпожо, моите почитания, свирихте възхитително! - той приближи до стола и целуна ръка на поруменялата от преживяването Диана, която го погали по косата, мислейки - \"Бащичко!\"
- Татко, приеми поздравленията ми, беше страхотен!
И Мери ги поздрави от сърце, като прегърна и целуна всеки един.
Чак тогава и Иво се събуди от преживяното! Той се приведе над Диана и леко я целуна по бузата:
- Благодаря за удоволствието, мадам!
Диана се изправи, пооправи разпиляната си коса и също благодари поруменяла, с блеснали очи на маестрото.
- А сега, всички на масата да изпием по едно кафе, че път ни чака! - с усилие отърсила се от преживяването, нареди домакинята и попита:
- Но защо никой не ми каза, че маестро Алексиев днес ще ми е гост и ще имам честта да свиря с него?! Мери?...
- Тя нищо не знаеше за това - каза Алексиев. - А честта да свиря с Вас, ме направи истински щастлив!
Но аз, с Ваше позволение, смятам да Ви бъда гост не само днес! Даниел ме покани да се присъединя към компанията ви и в Родопите. Може ли?- чакаше отговора на Диана с най- чаровната си усмивка, а очите му молеха- \"кажи- ДА!\"
Тя го погледна изумена от нахалството му и чаровния начин, по който я изнудваше пред децата, знаейки добре, че не може да откаже.
- Не съм предвидила в програмата си четвърти човек, а и в къщичката нямаме нужните удобства, на които сте свикнали...
- Нека да дойде, мамо! Какви удобства?! Планината е толкова красива, а времето - хубаво, че можем и навън да спим! - изрази възторга си съвсем естествено и спонтанно дъщеря и.
- Точно така! Благодаря ти за подкрепата, Мери, ти си чудесна!
Аз ще спя под прозореца Ви, госпожо, а вечер преди заспиване, ще Ви правя серенада!
Всички избухнаха в смях и напрежението от полуотказа на Диана премина. Но тя все пак му хвърли един остър поглед, а след това се обърна към Мери:
- Добре! Хайде, скъпа, пренесете с Даниел багажа и ни чакайте долу. Ние с господин Алексиев ще си допием кафето и идваме!
Младежите със закачки и смях помъкнаха чантите навън, а Алексиев седеше срещу нея и се усмихваше съвсем невинно.
- Никак не е смешно! - каза тихо Диана.
- Извинявай, че не те предупредих! Но не исках да рискувам и да получа отказа ти... А и исках лично, не по скайп, да ти разкажа за плана си, който засега върви добре. Надявам се, че и ти имаш някакъв план, щом така изведнъж покани Дани на тази почивка...
- Маестро, не ме карай да се чувствам като престъпница спрямо децата ни! Вече съжалявам...
Може би трябва да ги оставим да изживеят първите си младежки трепети, пък каквото ще да става! - погледна го тя с навлажнени очи, в които се четеше обърканост.
- Диана, мисля че се досещам защо държиш толкова много Мери да следва мечтата си, а не увлечението на сърцето си в този момент- каза той, гледайки я право в очите.
Тя потръпна и отмести поглед.
- Сигурен съм, че мечтата ти е била да станеш известна пианистка (а ти си наистина прекрасна!), но си последвала сърдечния си младежки трепет и... днес дълбоко съжаляваш за това!
Нима искаш и дъщеря ти да я сполети твоята съдба? Един ден и тя да съжалява за направения избор, като теб?
- Недей! - почти изплака Диана. Стана и отсервира чашите и чиниите. Изми ги и се обърна към притихналия на стола си Иво.
- Добре, да тръгваме вече! На село ще си поговорим за плановете си! - каза някак сухо тя и тръгна към вратата.
..............................................................................
Даниел шофираше, а Алексиев галантно предложи на Мери да седне отпред до него, за да могат да си говорят. Той самият помогна на Диана да се настани отзад и седна със щастлива въздишка до нея.
Не усетиха как стигнаха до селото- сгушено в полите на Родопа, увлечени от красотата на природата и весели разговори.
По указанията на своята \"навигаторка\", както шеговито нарече Мери, Дани спря пред портата на една двукатна, чардаклия къща , пред която ги чакаше възрастна-типична родопчанка, широко усмихната и приветлива жена.
- Ха, добре сти ни дошли! - с много приятен мек изговор поздрави дошлите гости леля Зорка и разцелува Мери.
- Благодаря ти, лельо! Всичко наред ли е? - попита Диана и я прегърна.
- Сичко й както требе. Той, Колю вчера окоси за трети път туй ляту тревата в двора. Извикахме и Митю да оправи геранилото, тъй чи ша имати и студена водица.
На ти ключовити, чи да отида да нагледам яденето!
Когат` сти гутови да са хранити, позвъни ми по тилифона и ща да ви го донеса. Хай` със здраве! - поздрави всички лелята и влезе в съседната къща през комшулука.
- Мамо, дай ключа да внасяме багажа! - извика Мери, взе ключа и тръгнаха с Дани да внесат чантите.
- Много красив дом! Заплювам си чардака!- засмя се Иво. - Нали съм черезвичаен гост...
- Ааа, не! Той си е моя територия! Ако ми харесат серенадите ти, мога понякога да те поканвам. Ти нали обеща да спиш под прозореця ми!- засмя се Диана - Но да влезем вече!
- Чакай да си взема цигулката! Жалко, че не можахме да вземем и пианото...
- Нищо, тук ще слушам \"Концерт за цигулка и щурци\"!
- Чудесна хрумка! Може и запис да си направя - избухна в смях Иво и без да се усети я прегърна през рамо, влизайки през портата в двора. Тя го погледна и той веднага прибра примирен непослушната си ръка, а тя се усмихна и я хвана, повеждайки го към къщи. Алексиев, щастлив от жеста и, се остави да го води.
.....................................
следва
aza_9