Изпивам те до дъно и отдъхвам.
Така жадувах цял да те изпия...
Напуканите устни цяла вечност
за твоите сълзи бях крила.
Изпивам те и капка не оставям
във вените ми сладостта ти вливам.
Замлъкват мислите, очите натежават,
изпълнена от теб, в любов заспивам.
А всеки сън е малък къс от Рая,
от свят, във който аз и ти живеем,
изчезнали са страховете ни в безкрая
и тъй, свободни, над света се реем...
Отпивам те, любими, с бавни глътки
и ден след ден във себе си те вливам.
Нима възможно е такова щастие
на таз земя за мен и теб да има...
Д.Б.