uFeel.me
Глупавите дъщери и трите вещици
Автор: RaiaVid,  25 юли 2013 г. в 06:09 ч.
прочити: 545

            Имало едно време някъде в далечна страна един баща. Той имал две дъщери. Грозни били, но за съжаление и доста глупави. Майката умряла рано от мъка по тях и бащата сам ги гледал като писани яйца и не ги научил нито на разум, нито на труд. Пораснали те и той решил да ги омъжи, за да се отърве от тях, че вече остарял и сили не му останали да живее така.
            Идвали много момци да искат момичетата, но щом разбирали какви са, се отказвали и си отивали. Днес тъй, утре тъй, накрая дошли двама от далечно село с каруца и два коня. Целунали ръка на бащата и по-големият казал:
            - Ние сме двама братя. Ще вземем и двете моми – едната за мене, а другата за него. Няма значение че са грозни, мързеливи и глупави. Ние сме работни, а жените ни само ще стоят и ще красят къщата ни – едната на единия етаж, а другата на другия етаж.
            Съгласил се бащата, зарадвал се, че дъщерите му ще са заедно и скоро направил двойна сватба. Дори и пари броил отгоре на братята. Погостували така младоженците десетина дни, но работа ги чакало и тръгнали към селото си. Дъщерите вързали за краката по един петел и ги сложили в багажа си. Спомен от баща си да имат.
             Пътят бил дълъг, конете се изморили и спрели да си починат. Братята ги отвързали и ги пуснали да пасат. Да, ама те взели,че хукнали да търсят вода и не се върнали. Ами сега? Мъжете решили пеш да вървят и свалили двете булки от каруцата . Взели те петлите в ръцете си и смело закрачили. Слънцето препичало. Изморили се младите жените и седнали да си починат под едно дърво. Полегнали и заспали. Кога се събудили, тъмно било, а мъжете им ги нямало. Разплакали се. Освен това и гладни били. Постояли, постояли, па се прегърнали да се стоплят. После се качили на дървото, че долу им се видяло страшно.
            Към полунощ духнал вятър и се чули крясъци. Три вещици – една по една на метли долетели, под дървото се събрали и огън запалили. На огъня  казан сложили, а в него вода налели и билки пуснали. Хванали се за ръце, около казана се завъртели и дрезгаво запели:
            - Тинтири –минтири, ала – бала за лошо и за слава –билкова отвара! Тука ще стоим билки ще варим и зло за хора ще творим.
            Три пъти повторили тия думи, а след това седнали край огъня. Най-старата казала:
            - Минаха доста години, откакто тук бяхме. Хайде разправяйте коя какво е сторила!
            - Аз – започнала първата – продадох на една жена отровни билки и тя от тях умря. Остави двете дъщери баща им да ги гледа. Ако някой вземе от билковата отвара и полее гроба й, тя на часа ще оживее и ще се върне у дома си. Дано не става!
            - Направих така, че бащата в билки да къпе дъщерите си, та мързеливи, грозни и глупави за станат – казала втората – Ако някой от билковата отвара вземе лицата им измие и напръска косите им, а после им даде да пият, те на часа ще се разкрасят и ще поумнеят.
            - Ха-ха- ха! – засмяла се третата – Аз превърнах двама дяволи в двама братя и ги ожених за  дъщерите на този човек. Ако на разсъмване някой плисне малко отвара върху младоженците, те пак на дяволи ще станат тогава, ако някой ги хване за опашките, цял живот слуги ще му бъдат. Дано не става!
            Изведнъж нещо зашумяло запляскало с крила и първо изкукуригал единият петел, а  след него и другия. Младоженките така и не разбрали, кога птиците на дървото се качили и там заспали. Сега се уплашили и закрещяли. Стреснали се вещиците, грабнали метлите и отлетели. Дори казана с отварата не взели.
            Слезли момичетата долу. Първо си измили лицата с отварата, поръсили косите си, а после от нея пили. Начаса поумнели и се разкрасили.
            Точно тогава се съмнало и изневиделица се появили младоженците. Никой не знаел, че те през нощта приемали истинския си образ. Момичетата гребнали с ръце от казана  и ги напръскали с билковата отвара. На среща си дяволи видели, не се уплашили и за опашките ги хванали. Казали им каруцата да докарат и казана на нея да сложат. Рогатите се се подчинили, а момичетата вместо коне в каруцата ги впрегнали. После на каруцата се качили и с камшик ги подкарали.
            Върнали се в селото. На гроба на майка си отишли, с отвара го наръсили и вкъщи се прибрали. Там майката  и бащата усмихнати ги чакали. Всички вдигнали казана заедно и билковата отвара върху дяволите излели и те завинаги хора останали. Така мирно и щастливо заживяли и с труд хляба си изкарвали…

            Ах, да – щях да забравя. Петлите подивели и все на дървото спели. Една нощ ония стари вещици отново долетели, огън запалили и си разправяли що сторили. Най-старата казала:
            - Някой ни е подслушал и магиите е развалил. Трябва на дървото да се качим и да проверим.
            Речено и сторено. Ама горе на клоните петлите се разкрещели и вещиците с ноктите си задраскали, с крилата заудряли , с човките закълвали , та злите жени оглушели, ослепели и без дрехи останали. Тогава птиците ги съборили долу и вещиците паднали в собствения си огън. Чуло се съскане, пращене, дим се появил и всичкото зло изгоряло, в пепел се превърнало. Така от зло, от дяволи и вещици хората се отървали…

Рая Вид, 24.07.2013

          

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me