През нощта шепнеш със сенките и,
унасям се в звука от вентилатора,
щурците вънка питат ме: Къде е...
а клепачите ми падат като статуи

Душата ми е мрачната Вселена
без мисли даже- нейните звезди
и понеже искам да остана с тебе
чао на изгрева, на тебе- остани!