Душата ми, за теб умира,
сърцето, в мрака без тебе се раздира,
кръв капе от очите ми две ...,
моля те... обичай ме за миг още поне.
Без теб, сам съм в мрака,
като вълк единак, в шубрака,
дебна... чакам те... ти ела,
като жертва искам те, в моята снага...
Вълка съм аз, там сам в пустотата,
вълка... на който ти открадна му душата.
Дебна и сам ловувам, всяка нощ... всеки ден,
мечтая... копнея отново, да те имам до мен,
убивам, търся те, под всеки камък, всяко дърво...
убивам... жадувам... искам с теб да сме отново едно...
Изминах тежък и дълъг път насред пустошта,
стигнах... пристигнах, намерих те, но дали ти си тя...
докоснах те нежно, с вълчи очи...
допрях се... разбрах... че само мираж беше ти...
Отново тръгнах сам, в нощта,
отново вълка, след себе си остава само следа...
отново започнах, да убивам и ловя,
отново започнах, да те търся в безкрайната тишина...