Моят ангел е черен
/всъщност, с черни крила/
Не е ангел на Злото.
Само малко е тъжен,
че да кърпи /с упойка/
тази моя душа,
дето все я закачам
по трънака, е длъжен.

Моят ангел грижлив е
/макар и гордил/.
От сълзите ми ниже
наниз скъп и се мръщи,
когато се спъвам
/като сетен дебил/.
После лепенка слага
и прибира ме. Вкъщи.

Имам много въпроси.
Той пък все си мълчи.
Но когато пропадам,
чувствам го, че е близо
и защото си вярвам,
ех, по-малко боли!...
Загръща ме нежно
в последната риза.