Непробудно тиха, тъмна нощ.
Лампа под стрехата ярко свети.
И по жребий неизменно лош
идват пеперудите напети.

Сякаш, че пияни идат те
под самата стряха да се спрат.
Стръв към светлината имат те-
хвъркат луди, липят се и мрат.

Гледайки, поисках в този час
да съм крехка бяла пеперуда.
Къмто светлината във захлас
да се стрелна, Боже,в скорост луда.

Този ход душата го избра,
а сърцето иска да го стори.
За бяла светлина да си умра!
Дълго тук за мен да се говори...