Някак черно е навън,
денят бавно притихва в своя сън.
Някак мрачно е и в мен,
ту е нощ, ту е ден.
Как ми се искаше
нежно в цветове
утрото да ме оплете.
Но аз незнайно сива,
все се питам
заслужавам ли това
или пак в самота
себе си ще облека.
Нощ и ден
в размисли е моята душа,
трудно е да я укротя.
Пътят ми и до сега не бе лек,
но останах човек.
Искам жива да съм,
пък където и да е,
любовта ще ме отведе!