Замислял ли си се някога за нашите взаимоотношения? Какви са чувствата между нас? Накъде вървим? Къде отиваме? Правилния път ли сме поели или се лутаме без посока? Самата аз не съм се замисляла до сега за това. Споменът за морето, плажа, вълните ме подтикнаха към тези размисли. Повечето хора сравняват любовта си с тази на залеза и зората, слънцето и луната. За мен нашата любов е като морето. Наблюдавам вълните – приливите и отливите. Колко познати ми изглеждат. Не, не е защото не ги виждам за първи път. Просто толкова приличат на теб, на твоето поведение. Имам моменти в които си просто прекрасен. Караш ме да се чувствам като най-значимото момиче на Земята. Правиш ме безкрайно щастлива. Създаваме своите прекрасни спомени. Спомени изпълнени с усмивки, закачки, любов. Това са миговете на прилива, но веднага след него настъпва и отлива. Ставаш студен, нервен и сякаш не съществувам. Нараняваш ме, забравяш ме. Не мога да си го обясня. Не мога да намеря причина за това. Но въпреки всичко аз обожавам твоите приливи и отливи. Не се отказвам от тях нито от теб. След всеки отлив настъпва нов прилив и това ме утешава. Всеки прилив поправя разрушенията на отлива и всеки отлив изглежда незначителен, защото знам, че след него ще настъпи така желания от мен прилив!