Измежду тръстики и троскот

пере си платното Биляна.

В прозрачния въздух се носи

тихо акорд на пиано.

Играе с ръце пианиста,

реди звуковете в колажи.

Биляна с горд жест, отривисто

отмята косите си влажни

и посред реката застива,

заголила тънко коляно.

Като Биляна красиво е

лятото жарещо само.

За нея се карат ергени

от Прилеп-град до Джумаята.

С искрици в очите зелени

връща ги тя на земята.

С пианото заедно, в здрача

глас вае - като по ноти.

Биляна с нас в бъдното крачи

и си добелва платното...