И аз - се умълчавах... като Вятър,
на който са привързали - Нозете,
към лодката на тръгващото лято,
преди дори - и Май да е изтекъл!
Защото - мойто Слънце е студено,
а сбръчкана от Грубост е душата,
объркана - от дългото Безвремие
и Думите, за жалост – непонятни!
Аз мога още Век да го прикривам,
в дълбоката усмивка - на Приятел,
навикнал съм - Морето, че се пие,
когато са ти Дали - само... Чаша!
Но знаеш ли, че Някога ще свърши,
щом, просто си налея - от Дъждеца
и в Дупката, в която бях захвърлен,
ще пеят вече птици... и Щурецът...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me