... портата се отвори с протяжно скърцане и Иво бързо се отдръпна, като взе чашата си с чай.
Мери и Дани ги видяха и дойдоха при тях.
- Мамо, мои съученици ни поканиха с Дани да отидем до \"Рибарника\", където ще има забава и ние приехме. Нали, Дани?!
Ще вечеряме там и сигурно ще закъснеем довечера- каза Мери и понечи да тръгне.
- Добре де, поседнете за малко при нас, още е рано- покани ги Диана, усетила нотка на раздразнение в гласът на дъщеря си.
- Да поседнем, Мери- каза Даниел, който не изглеждаше толкова въодушевен, колкото нея.
- Извинете ме, но искам да се преоблека. Ти Дани, ако искаш остани тук.
- Чакай малко! И аз ще дойда с теб. Извинете ни, момчета! - надигна се Диана и тръгна към къщата с Мери.
- Всичко наред ли е, скъпа? Изглеждаш ми малко нервна- тихо попита тя дъщеря си.
- Ами...
- Да?...
- Мамо, Дани е коренно различен отпреди! Все се муси, все се оплаква...
- Какво имаш предвид?
- Ето- например, след като обядвахме , той пожела преди да излезем да си вземе душ и аз го заведох зад къщата, където е лятната ни баня. Той се разсмя и иронично ме попита- \"В това допотопно нещо ли се къпете?\", сякаш е очаквал тук- на село, да се къпе в луксозна вана! Казах му, че ако иска , може да се окъпе в коритото до кладенеца, а той млъкна обиден и по целия път към центъра, мълча!
Влязоха в къщата и Диана помоли Мери да поседнат в кухнята и да поговорят.
- Мери, той е живял съвсем различен живот от твоя. Това е първият му ден тук! Дай му малко време и бъди по- търпелива с него.
- Разбирам, но не е само това! Всичко го дразни и сякаш съжалява, че е дошъл!
Присмива се на говора на местните хора, на облеклото им... И вместо да се наслаждава като баща си на красивата природа, той все мърмори- ту че е прашно по пътя, ту че имало буболечки...
Вече не е така внимателен и с мен, както беше, а пък като го запознах с моите приятели, се държеше недружелюбно и високомерно с тях!
Въобще не го познавам такъв! Винаги е бил внимателен и мил с мен и с познатите ми, с които сме общували до сега в Пловдив и в София!
- Май си разочарована?
Мери наведе глава и не отговори.
- Тогава защо ще го водиш на танците, след като там няма да се чувства добре? Той съгласи ли се?
- Не ми каза, че не иска, но чувствам , че не е във възторг.
- Ами, не ходете тогава! Ще вечеряме у леля, поканени сме...
- Обещах и ще отидем! А той да си се чувства както си иска!- Мери стана и изтича нагоре по стълбата ядосана.
\" Май излязох права в предположенията си!\", каза си Диана, но и стана мъчно за Мери.
\"Но пък по- добре е тя да разбере колко са различни и да се откаже от това увлечение, колкото може по- бързо и да последва мечтата, а не увлечението си!\"
Диана взе една чаша за Дани и отиде при гостите в градината.
- Ще ти сипя студен чай с мед, Даниел! Чашите са малко странни, но само такива имаме тук, на село.
- Благодаря, но не ми се пие чай- промърмори омърлушен той и стана.
- Ще отида да се приготвя и аз, извинете ме!
- Не ми изглежда много въодушевен от предложението за разходката до \"Рибарника\"- каза Диана, загледана във вялата походка на момчето.
- Чак сега разбирам, Диана, защо си го поканила тук и те поздравявам за идеята!- каза Иво- Дани е свикнал на удобства и никога, никъде, не е ходил при такива естествени условия на живот. Всичко му е чуждо и е объркан.
- Той ли ти каза това?
- Аз го попитах защо е така омърлушен и той в общи линии ми изказа недоволството си. Даже ми предложи да измисля предтекст и да си отиваме!
- А ти? Как се чувстваш ти тук?
- Прекрасно! Аз, Диана, съм селско чедо! Най - хубавите ми години бяха, когато живеех на село! Родил съм се в едно селце близо до Трявна. Баща ми учителствуваше по разпределение там, а майка ми, също учителка, живееше в къщата на леля си, която я е отгледала, защото била сираче. Там живяхме до петнайстата ми година, когато те решиха да се преместят да живеят в София, за да ми осигурят по- добро обучение и бъдеще като цигулар. Аз не исках!Какво ли не правех, само и само да ме оставят на село! Но после разбрах, че наистина музиката е моя път в живота.
И все пак, селото си е в кръвта ми и го обичам! Жалко, че нямам никого в онова селце...
- Ще си отидете ли?
- Разбира се, че не! Нека Дани да поживее малко тук и да разбере колко са различни с Мери, която е съвсем естествена именно тук- в своята среда, в която той се чувства така неуверен!
Всъщност, вече казах, че ако това е била целта ти, наистина успяваш!
- Да... Но толкова ми е мъчно за децата!...
- Помисли- ако сега не се разделят, когато разберат, че имат обща сестра, това ще им подейства като бомба със закъснител!- разпалено каза Иво
- За каква бомба си говорите?- стресна ги Дани, който се беше приближил без да го усетят.
- Разказвах на домакинята ни нещо- обърна се към него Иво и попита- А Мери къде е?
- Облича се.
- Защо не я изчака? Какъв кавалер си, така ли съм те учил!- строго го смъмри Иво.
- Тя ми каза да я почакам тук, но ако ви преча...
- Глупости! Седни при нас, Дани и ми разкажи за впечатленията си от видяното днес! Доволен ли си от пребиваването си тук?- любезно го попита домакинята и побутна към него купата с малини - Вземи си!
- Харесва ми... Благодаря, много са хубави!- лапна една той, от учтивост.
- Дани, готова съм! Тръгваме ли? - извика Мери от пътеката, водеща към портата- Приятна вечер ви пожелавам и ни извинете пред леля!
Даниел стана и тръгна с нея.
- Приятно изкарване!- извика подире им Иво.
- Да бе, приятно!- въздъхна Диана, загледана след тях.
- Не се тревожи, Диана! Каквото има да се случи, ще се случи и да го мислим, и не.
- Искаш да кажеш, че е предопределено? Ти вярваш ли в предопределението?
- И да не съм вярвал преди, вече вярвам!- каза усмихнат Иво.
- Така ли? И от кога?
- От онзи момент, в който ти така внезапно реши да си тръгнеш обидена от дома. Аз от сърце и душа се помолих- Господи, спри я! Той ме послуша и наистина те спря!
- Така значи! Ти си виновен, че паунът ме спъна?!
- Май да. Мисля, че нищо в живота не е случайно! Ако това не се беше случило, нямаше днес да сме... приятели!- усмихна се Иво и я погледна очаквателно.
- Мислех, че сме само двама загрижени за децата си родители.
- Мислеше... А сега? Сега не мислиш ли като мен?
Тя го погледна усмихната, но не отговори.
.............................................................................
следва
aza-9