Ти ме накара да погледна
своя живот във очите,
ти беше моята радост последна
от тук нататък спътник са ми сълзите.
Не искам да те притеснявам
не искам да съм твоето бреме
знам!само болка ти причинявам
и губя твоето време.
Понякога искам да тръгна
и да избягам,много далече,
но сърцето си сякаш изтръгвам
боли-че няма да те има вече!
И всеки път се отказвам
и всеки път се връщам отново,
а ти отсреща ми казваш сбогом,
но сърцето ми не е готово!