Прегърни ме силно,
не позволявай да си ида.
Такава обич се дава
веднъж на сто години.
Недей я пропилява.
Когато си изгубил
всичките пътеки,
а изгревът и залезът
умират във очите ти;
пъзелът в живота ти
е тъй объркан,
че си загубил надежда
да го подредиш...
Тогава... идва Тя...
безумна, огнена, красива,
като дихание последно
на умиращ,
изкопчило Душата
от смъртта...
Прегърни ме силно.
Не ме пускай да си ида.
Но знай едно - само с обич
можеш да ме задържиш.
val