Осланяш се на своите обувки,
те здраво глезените ти държат.
Оставил долу болка и преструвка,
ти имаш само усет за дъха…

Търпение, със сигурност ще стигнеш
до трудния и недостъпен връх.
Подхлъзва те една коварна глина,
но ти вървиш, ти трябва да си пръв.

На рамене сърцето си понесъл,
протягаш го в планинското небе.
А някаква спокойна стара песен
напомня тихо, че върхът е в теб.

Добра е планината. Ти си горе!
Да гледаш от високото е чест…
Върхът е твой. Но трябва и да можеш,
да имаш сила след това да слезеш.

Едва тогава той е покорен!


Елена Желева. 23-27.07.2013 г.