Върволица от дни самотни остана.

Имахме с теб прекрасен живот.

Нивга вече любовта няма да хвана.

А ще живея като паднал във ров.

Гине бавно душата ми в пепел

И устните ми твоето име мълвят,

Щастието ще се върне като дъжд летен,

Ето тези мисли в нощта ме крепят.

Ти по залез ще се обърнеш,

Едната роза хванала в ръце,

Опитвайки се мене да прегърнеш,

Бурята ще изгониш от моето сърце.

И всички страхове ще си отидат,

Частите от мене ти ще събереш,

А небето и земята ще се сливат,

Мислите зловещи завинаги ще погребеш.