&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;
Понякога така се случва, друже.
Понякога в живота не върви.
Понякога сърцето обичливо
от раните не спира да кърви.
&nbsp;
Понякога протегната ръката
е хапана, разкъсвана до кост.
Понякога е празно във душата.
А самотата е неканен гост.
&nbsp;
Но ти недей унивай, не тъжи.
Вземи сърцето си в ръцете
и в старата кутия го сложи
до останалите кървави предмети.
&nbsp;
Мушни я в шкафа със мечти,
във най-далечния му ъгъл.
Гръб обърни на всичките лъжи.
Повярвал си, но страшно си се лъгъл.
&nbsp;
Понякога така се случва, друже.
Понякога не спира да боли.
Понякога кутията във шкафа
недокосната във времето стои.
&nbsp;