По залеза видях- ловиш ти бели птици,
вярно, с лека нотка на тъга,
но до сърцето ми те стигнаха като по жица
а в очите заблестяха две пера

И да този залез някога беше наш
сега е само мой, но ти със него си отиваш...
последен поглед снемам аз от твоя ханш
и любовта оставям уморена да заспива...!