тишината е само в залата
сме сами когато те целувам
всички ме карат да бягам
докато те целувам изгарям
и не просто в килия без теб
в двор на прозрачно гробище
не заспивам без усмивката
да пробие дупка в сърцето
нарисувана на всички стени
не успяваш не си прозрачна
просто написана зад стените
спя осъден на кратка любов
и скоро килията ще е празна
аз отивам да те прочета пак
на мраморна плоча с восък
те паля и твоята прозрачна
усмивка която целувам не само
докато те целувам изгарям
за да споделиш твоето топло
като моите студени устни
на кръст разпънато легло