Защо ти, душице, във мене на охлюв се свиваш?

Потъваш навътре и – сякаш те няма, замираш?

Виж как на ъгъла там чака ме той да се мярна,

как иска да слее той своята с моята карма.

Я се засмей ти, не искам да бъдеш унила!

Аз вече си мисля за сватбена рокля от свила

и вярвам, душице, че ако на него престана,

бяла гугутка, жар-птица щастлива ще стана,

защото две души, мила, не една – са призвани

за рай земен, за обич или за земни нирвани!

25.01.11

Колумбус