Ако днес ще подмина усмивката ти -
утре какво да очаквам за нас...
ще се радвам на всеки миг - близко да е,
любовта да е от стих по-ясна!

Ще те прибирам на топли места
и ще ги ръся със дъжд- почти звезден...
там на сигурно място- в кръвта,
тя после косите ти да подрежда

И във всеки малък миг- всяка пролука
ще те докосвам, съхранявам, бдя
над твоя сън като чакана поука,
във който да прогледнеш не успя.

Но нищо - любовта си е природа
на слабости, съмнения и скромност
и по всяка твоя извивка броди
докато и от болка по не я запомня...!