ЗА МИСЪЛТА

 

Граници за нея няма.

Простор широк има.

На където иска, на там лети

към необятни висоти

в необятния Всемир,

на длъж и шир.

Ни радост!

Ни страст!

Ни мъка!

От разлъка!

Я спират.

Жадържат.

Тя навред броди

всичико да види,

всичико да узнае,

всичко да опознае.

Тя у нас.

Тя е с нас,

високо до небесата,

ниско до земята

сред хората

в мъката и радостта.

Навред във Всемира

място тя намира.

Тайни тя разкрива.

Тайни тя узнава.

Душите ни,

сърпцата ни

тя върнува

с знания обогатява.

До Вечността – Бог

с закон неотменен, строг

за човешко добро залог

та ни доближава,

тя ни извисява.

Без мисълтта,

без мачтата

човиешкото,

духовното

го няма.

Зло голямо има.

От човек,

Човекът от век в век

превръща се

в скот,

в идиот.

от еднодневка нищожна

в ситуация сложна

с насилие,наглост,

сила и власт

в кандидат за Бог

със собствен закон строг

той света да управлява,

всеки да го почита, уважава,

без нищожеството си да усназнава,

без да проумява,че от конечно

ве става вочно.

И от човека  Бог,

слуга на дявол с рог.

2001г.