В забързаните стъпки
изгубвам своя ден,
от хиляди задачи
на части разглобен.
Натрупва се умора,
оставя си следите.
Не плача аз пред хора -
сърбят ме сал очите!
И нямат ли спирачки
преливащи се дните?
Какво ли тук значи
бялото в косите?
А нощта ми е трудна
и толкова студена,
че дълго аз съм будна,
но още не сломена!
Цветанка Тупанска