Седяха така - сгушени един в друг, заслушани в сърцата си, в тихата песен на щурците и не смееха да помръднат, за да не развалят магията на този момент.
Луната надничаше между клоните, звездите си намигаха заговорнически и чакаха развръзката с присъщото им любопитство...
- Трябва да се прибираме, утре ни чака труден ден - прошепна Диана и повдигна глава към лицето на притихналия Иво.- Благодаря ти за прегръдката, имах нужда от...
Изведнъж Иво се наведе и лекичко докосна устните и със своите, сякаш да я спре, но тя откликна и той впи жадно устните си в нейните, разбрал, че е желан и очакван. Тя го обви с ръце и притисна цялото си потрепващо тяло в него.
А нощта едва започваше...
.......................................................................
Мери лежеше в леглото си, но сън не я хващаше от мисли:
\"Той е взел решение да замине, без да ми каже нищо за това! Просто ме информира, като че ли това е нещо естествено! А аз, глупачката, отидох в София и се напъвах да бъда приета в консерваторията заради него, да сме заедно! Какъв егоист! Мисли само за себе си и за своето бъдеще! Не мога да му простя това! Знаеше за плановете ми да стана лекар и да помагам на хората, като ги лекувам! Присмя ми се и каза, че музиката лекува всичко и ако го обичам, ще го последвам. Е, последвах го! А сега той най- спокойно ми заявява, че ще следва в Милано! Защо тогава ме навиваше да отида в София и да причиня толкова тревоги на мама?!\"
Мери се разтърси от ридания.
На вратата тихо почука Дани, който също не спеше и чу от съседната стая плачът и.
Мери не отговори, но притихна. Той открехна врата и попита:
- Мери, мога ли да вляза за малко?
- Не! Късно е и трябва да спим! Утре ще говорим!
- Искам само да ти се извиня за поведението си тази вечер...
- Отивай да спиш, Даниел! Лека нощ!
Дани затвори вратата и отиде в стаята си, но мислите не му даваха покой.
От една страна, чувстваше се виновен пред Мери. От друга - ядосваше се, че тя не е това, което до идването им тук, си мислеше за нея. Оказа се, че тя си е най-обикновено, хубаво и мило момиче, което той беше провъзгласил за принцеса...
\"Май татко се оказа прав... Но как така?! Само до вчера не можех да си представи живота без нея! Какво се промени?
Дали и тя не ме вижда различен тук? Дали и тя е разочарована толкова много, като мен?
Това между нас... любов ли беше?\"
Мислите не му даваха да заспи и той реши да потърси баща си, за да поговорят. Облече анцунга и тръгна тихичко по стълбата.
Долу не светеше. Светна лампата и се озърна, но никъде не видя баща си и Диана. Светна външната лампа и излезе на двора.
Диана се освободи от прегръдката на Иво и стана.
- Децата ни търсят! Господи, какво правим!!!
- Успокой се, Дани е. Сигурно ме търси да поговорим.
- Дани, тук сме! Мен ли търсиш?- извика Иво и стана- Ела при нас!
- Аз отивам при Мери! Оставям ви да си поговорите. Лека нощ! - тихо прошепна Диана и тръгна към къщи - Лека нощ, Дани - каза тя разминавайки се с него и влезе.
Отиде до мивката, наплиска лицето си със студена вода, после си наля една чаша и жадно я изпи. Седна до масата и обхвана главата си с ръце, все още не дошла на себе си след преживяното с Иво в градината.
- И сега - какво?! - тихо, с болка произнесе тя.
- Недей се измъчва, мамо! - Мери слизаше тихо по стълбата и като видя майка си така тъжна и развълнувана, изтича до нея и я прегърна.
- И ти ли не спиш? Никой ли няма да спи тази нощ?! - простена Диана.
- Мамо, моля те да ме изслушаш!
Безкрайно съм ти благодарна, че поканвайки Дани тук, ти всъщност ми помогна да го опозная по-добре, а и да разбера собствените си чувства към него! Сега съм напълно уверена, че това е било само увлечение, а не любов! Съжалявам, че толкова време те накарах да се измъчваш с моите глупости!
Още щом се приберем, отивам в Медицинския да се запиша. В себе си аз приключих с Дани и утре ще му го кажа! Ако е готов да си останем приятели- добре, ако ли не, пътищата ни се разделят завинаги!
- Ох, ако беше толкова просто...- промълви Диана.
- Какво имаш предвид? За мен е просто! Вече съм сигурна в чувствата си и в това, което ще правя и ще му го кажа!
\" Тя е чудесна! Но още не знае, че баща и...\"- помисли си майката, а гласно каза:
- Хайде да отиваме да спим, утре ще говорим.
Беше много дълъг ден за мен!
- А другите къде са?
- В градината, но като че ли идат насам, чувам стъпки. Хайде тръгвай, да ги оставим сами- прошепна Диана и тръгна нагоре, следвана от Мери.
След минута влязоха Иво и Дани, някак притихнали и сериозни.
- Сигурно са си легнали нашите домакини...
Ти сигурен ли си в това, което ми каза или е плод на афект? - попита тихо Иво.
- Да, татко! Беше прав за това, че не всяко увлечение е любов и всяко хубаво момиче- принцеса...
Иво го погледна с любоопитство.
- Ти, ако искаш, остани! Виждам, че тук ти харесва, а и почивката ти се отразява добре, но аз утре си тръгвам! Ще си отида с автобуса, ти се прибери с колата, за да закараш Диана и Мери до Пловдив...
- Но какво ще обясниш на Мери? Тя ще бъде съкрушена като научи, че приключваш тази връзка!
- Мисля, по- скоро усещам, че и тя е стигнала до този извод. Но ще и предложа да си останем приятели и...
- Ха! Така ставало то! Та нали сте се любили, а това не се случва между приятели без разочарование, Дани!
- Не сме... Тъкмо щяхме да го направим в деня,
когато майка и дойде без да предупреди Мери
и тя веднага замина в Пловдив. А тук нито за момент не останахме сами и...
- Така ли?!... О, това е добра новина! Имам предвид, че ще ви е по-лесно да... останете само приятели - произнесе Иво успокоен.
- Да си лягаме, татко! Утре искам да хвана автобуса в десет. Ходих на автогарата и проверих. Освен, ако и останалите не искат да си тръгват...
- Аз лично, искам да остана! Но да вървим да спим, утре ще говорим за това и дано всичко да мине добре!
........................................
следва
aza_9