Живяло на небето едно малко облаче бяло. Било само и скучаело. Опитало се да играе, ама нямало с кого. Натъжило се много. Тогава го видял вятърът и му духнал в лицето. Замигало облачето и полетяло като перце. Вятърът само това чакал. Завъртял го насам-натам, нагоре-надолу и наляво-надясно. Завило му се свят на облачето и започнало да се моли:
        - Олеее-леей! Пусниии-меее! Страх меее е!
        Съжалил то вятърът и утихнал. Залюлял го като в люлка нежно и бавно. Успокоило се облачето и заспало...
        Когато се събудило, слънцето греело високо. Било много горещо и облачето се изпотило. Започнало да пуфти, да мърмори, да тропа и да се мръщи. Така почерняло и се надуло като балон. Никой не му обръщал внимание, а то още повече се сърдело и надувало, надувало докато се пръснало на малки черни облачета. Всяко от тях започвало да се надува, защото мислело, че то скрива така слънцето със себе си и трябвало да покаже на останалите колко е важно и силно. Само, че всички после се пръскали отново на парчета. Така цялото небе се покрило и станало черно. Новите облаци не можели да си намерят място и започнали да се карат, да се блъскат, да се бият и да викат. Навсякъде се чували само те - гърмели, трещели, сгорещили се и от тях се появили искри и мълнии. Така се наранили, че от болка започнали да плачат, а сълзите им като дъжд падали на земята, но докато плачели, черното от себе си изминали и по-бели, и пухкави като памук ставали. Усмихнали се... Слънцето се зарадвало, че всичко свършило без проблеми и се показало отново на небето. Дори подарило на палавниците една пързалка - шарена дъга с много цветове. Тогава облачетата започнали да се пързалят по нея и да се смеят. Било много весело.   
       Повикали после вятъра и той засвирил нежно, а те затанцували леко като омагьосани. Наоколо всичко било красиво и тържествено като в бална зала. Вятъртът се изморил и така силно въздъхнал, че без да иска издухал всички облаци. Те започнали да падат надолу и да се оглеждат в морето. Харесали се много и затанцували по вълните му, а след това се блъскали в скалите и се превръщали в пяна...
       Горе на небето останало едно облаче - това, което слънцето успяло да хване с един от лъчите си, а то се оказало онова същото първо малко бяло облече, което живеело там и се чудело какво да прави само. Така всичко започнало отначало...

Рая Вид, 28.07.2013