Всичко правя със финес:
стойка, шпиц, усмивка, длани.
На висилка – при въртеж,
на земя – салта ковани.
Ако лин\'я наруша
и огъна коленете,
публиката я теша
със целувка от ръцете.
В уредите чудеса
правя, сякаш много леко
и след шеметни салта
поглед вдигам надалеко.
Публиката на часа
аплодира с възглас „Браво!”
Аз от пейката глася
най-високото стъпало.
На гърдите ми медал
да окачи лично Йовчев,
до последно се раздал
за отбора, чест и още
нещо, за което знам
само аз: след тази зала
ме очаква с много плам
най-желаната похвала.