Пред теб, след миналото, пред страха-
пред теб, любов, невинен, ще застана,
със цялата си смелост и душа,
до капка, пък каквото ще да става.

И така всеки път ще те обичам-
открит като деня, безсилен като здрача,
а щом към него видя те да тичаш
ще се усмихна въпреки, че ми се плаче!

Но пред тебе ще оставям само слънцето...
усмивката- стаила ми сълзите,
защото думите ти - на камбани звънците
като прераждане, от мен, отлитат...!