Не ми се спи, проклетият ми сън избяга,
прогонен от среднощни пререкания.
Задъхвам се и гърлото ме стяга,
пресипнало от празни обещания...
Посрещат ме страхливите ми демони.
Удобно им е в моята постеля...
Въртим любов и пак съм бременна
със мисълта \"Дали да се застрелям?\"
Прокрадва се сред хилядите ми въпроси.
Натрапчива, досадна, без задръжки...
Понякога дори на гръб ме носи,
корава е и се държи по мъжки...
Приличаме си, трудно и се давам.
Флиртувам с нея, после се изплъзвам.
Това и онова и обещавам,
за истинската среща все я \"връзвам\"...
След нея чакат хиляди кошмари.
Перверзни, жадни, ненаситни
и пак съм между нечии шамари
и прося милостиня, като скитник.
Сама с поредното си наказание.
Жестока, непреклонна орисия...
Виновна съм и в своето мълчание,
дори и в миша дупка се скрия...
Това битува в моето съзнание.
Въпроси, страхове, контузии...
Навярно спите, аз съм будна по призвание,
сънят ми има име, казва се Илюзия...