Любовта, била по-силна от омраза,

но от нея по-пагубно боли,

по-жестока от най-жестоката зараза-

убива те без никакви следи!

 

Залъгваш се, че си обичан,

а в следващият миг си сам-

от любимият човек отричан,

сега омразен, а преди- желан!

 

И като диво цвете-сам оставаш

да радваш пустошта със своята красота

и това, защото винаги прощаваш,

и винаги даряваше Я с любовта!

 

Сега, приятелю, скърбиш

и молиш се за нейните прегръдки-

готов си пак да й простиш,

от името й полазват те горчиви тръпки!
 

Нима в очите винаги те гледа

и целува без да ти горчи,

нима това за тебе е победа,

победа няма щом боли!

 

Приятелю, не мога така да те гледам,

не намирам следа от предишния човек-

жизнерадостен беше, в момента си бледен,

живота ти е тежък, а беше толкова лек!
 

Забил си поглед в старата ви снимка,

пролял си толкова сълзи,

затегнал си до края тази примка

и чакаш раната да прокърви!

 

Заслужава ли си тази болка,

която заради нея сам си причиняваш,

тя дори подозира ли колко,

обичаш Я и какво Й предоставяш!