През юли, когато жега настава
голяма и нашят град опустява,
когато поток от коли потече
към балкана и топлото синьо море;
като мравки жътварите житото сбират,
щурците в полето пък свирят ли, свирят-
немея от картината опиянен,
попаднал на юли в горещия плен.
И влюбено галя пожара на здрача,
ръцете протягам- прегръщам света;
и искам да викам, да пея, да скачам
и с пламъка юлски аз все да горя.