Мила, какво освен смъртта друго можеш...
не вярвам, че е сложно да го обясниш...
даваш ми надежда- да не се тревожа
или и ти надяваш се до мен да спиш?!

Не влизай в раните, нито в сърцето,
а то освен тях има ли друго в него,
душата ми, докрай, дали прочете
за да потъпкваш същността ми с его.

Не си пилей грижите да ме обикнеш,
върви при него остави ме вечно сам
и се опитай с мисълта да свикнеш,
че дори да те познавам ще си там!

в сърцето!