Не тръгвай още,

мое жарко Лято.

Поспри за миг

и погледни към мен.

Все нещо недовършено остава.

Все не достига

някакъв си ден.

Душата ми е

скитница без име.

Все търси.

Не намира.

И тъжи.

А Есента ще дойде мокра, сива.

Навярно -

пак с наежени бодли.

И пак ще ме завихрят ветровете.

Пътеките ми

дъжд ще заличи.

Ще клюмна -

като осланено цвете.

А толкова далече

ще си ти.