Зарасна белегът от онзи ден,
отдавна снимката е избледняла,
страстта нестихваща по мен
вероятно вече също изгоряла.
И мина споменът от тези нощи,
в които дълго чакахме любов,
казвайки ти всеки път \":Почакай още\"!
Че един от двама ни не е готов.

А може би и аз обърках,
може би те подцених,
с лице и тяло те побърквах,
но душата си така и не дарих.
Ха, да, може би е в мен вината,
как така не се запитах
колко време с теб, със самотата
да бъда себе си опитах...

Добро момиче бях, такава ще остана,
за теб ще бъде чуждо и малкото ми име,
трябваше отдавна да престана
да се отмятам след всяко \"Забрави ме\"!
И моля се да не ми звъннеш
и никога да не ме потърсиш пак,
защото всеки път, когато ме прегърнеш
във очите ти ще виждам враг.