На връщане от автогарата, където сърдечно се разделиха с Дани и му пожелаха успех, Мери каза:
- Аз ще остана да се видя с приятели и ще се върна за обяд. Какво ще сготвиш, мамо?
- Нали знаеш, че нямам условия да готвя тук. Мисля да отидем до \"Рибарника\" . Тъкмо да се поразходим и да покажем красотите на селото на госта ни. Съгласни ли сте?
- Аз - да! Искам да го видя този \"Рибарник\", който има свойството да изяснява чувства! - прие възторжено Иво и намигна на Мери.
- Ха-ха... Ами тогава да ви чакам на площада към един на обяд - засмя се Мери и също му намигна - Той наистина притежава това свойство!
- Добре! Приятен ден, скъпа!
- Приятен ден, Мери! - каза Иво и потегли към къщи.
- Не искаш ли да се поразходим из селото? Да те запозная с мои стари приятели...- попита Диана.
- Не сега, после! - измърмори Иво и я погледна усмихнат дяволито.
- Както искаш...
Иво паркира трудно колата зад един мерцедес, който беше заел почти цялото пространство между двете порти - на лелята и на Диана.
- Гости ли има леля?...- почуди се Диана и отвори портата.
Влязоха в двора и се отправиха към къщата мълчаливо.
- Диана...- сепна ги приятен мъжки глас откъм елите.
Двамата се обърнаха и останаха така, без да помръднат от учудване. Там се бяха настанили
Борислав и леля и Зорка.
- Ти?... Какво правиш тук?!
- Той, лели, доди малко след като заминахти и ми каза, че иска да се види с Мери...- смутена заобяснява леля Зорка.
- Тебе питам!- зачервена и едва сдържайки яда си попита Диана, гледайки студено бившия си съпруг.
- Разбрах от... съпругата си, че Дани ще дойде в Милано и... Исках да говоря с него и с Мери!
Здравей, Иво...- някак притеснен заобясняваи поздрави той.
- Диана, ще вляза в къщата за да си поговорите с този човек. Извини ме!- каза Иво и тръгна бързо по пътечката.
- То и аз да тръгвам, чи съм сложила да готвя... - тръгна си твърде озадачена от поведението им и лелята.
- Кой ти каза, че сме тук?
- Снощи бях в Пловдив и като не ви намерих, позвъних в апартамента на Попови. Тяхното момиче ми каза. Мери споделила, че ще сте тук.
- И за какво искаш да си говориш с Мери, след тринадесет годишно мълчание?
Борислав седна отново на пейката и я покани с жест:
- Моля те, седни да поговорим! Знам, че ти е трудно, но ме изслушай!
- Добре- седна тя- Слушам те!
- Всъщност, първо да те попитам- защо Иво и синът му са тук?
- Ха-ха! И очакваш да ти давам обяснения?!
- Не си длъжна, но ме учудва този факт!
- Тогава и аз да те попитам нещо, което ме учудва! Ти откъде познаваш Алексиев, та чак и на малко име му говориш, а и синът му? Твоята съпруга откъде познава Даниел и знае за неговото идване в Милано? Какво общо имате ВИЕ с това?!
Борислав замълча, загледан в нея, сякаш искаше да разбере тя наистина ли не знае или блъфира.
- Не искаш ли да ми кажеш?- попита тихо и спокойно Диана, усетила посоката на мислите му и решена да продължи да го държи в неведение, че знае вече всичко от Иво.
- Иво не ти ли е казал?
- Какво?
- Ами, че се познаваме от Милано, че...бяхме приятели...
- Въобще не е ставало въпрос за теб! Ние с него си имаме други теми за разговор. Както знаеш, аз от години съм почитателка на Алексиев!
- Да, нали ти носех дискове с негови изпълнения от Италия- усмихна се леко при спомена Борислав.
- Добре! Аз отговорих на въпроса ти! Сега ще ми отговориш ли и ти защо търсиш Мери и откъде познавате с жена си Алексиев и синът му?
- Диана, много ми е трудно да ти обясня нещо, което криех от теб през годините...
-Това, което си крил изобщо не ме интересува! Но ми разкажи само и единствено, ако засяга Мери!
- Дойдох да... само не се ядосвай, да поканя Мери да дойде при нас в Милано.
Тя вече е пълнолетна!
Там ще и осигуря отлични възможности за живот и ще може да следва каквото пожелае, а после и да се реализира. Това е!
- Продължавай, слушам те!- тихо, но твърдо каза Диана, едва сдържайки се да не избухне - Това каква връзка има с Алексиев- твой приятел, както твърдиш \\който дори не те поздрави!\\, със жена ти и със синът му?
- Това е една много стара история...
- Но жена ти какво общо има с Даниел?!
- Бе, няма никакво значение! Това теб не те засяга! Ти ми кажи, съгласна ли си Мери да дойде при мен!- сопна се Борислав без да смее да я погледне.
Диана замълча. Гледаше го и с учудване си помисли- \"Колко е жалък с увъртанията си! Как съм обичала такъв човек?! Като си помисля, че погубих младостта си, мечтите и надеждите си заради него!...\"
- Сега ще се обадя на Мери, която ще ни чака на площада да я вземем, за да обядваме в \"Рибарника\". Ако искаш, ела и ти. Там ще си поговорите! Както сам каза, тя е пълнолетна и сама ще вземе решение за бъдещето си! Да я предупредя ли за теб или ти ще го направиш?
- Ще дойда там! Не и се обаждай, нека да бъде изненада- каза Борислав и се надигна с въздишка на облекчение.
- В колко часа ще дойдете?
- Някъде след един- каза Диана и тръгна към къщата, без да се сбогува. Изчака пътната врата да се затвори след него и влезе в къщи.
Иво беше седнал върху китеника на пода в дневната и пиеше кафе. При влизането на Диана, погледна към нея и тихо попита:
- Ще пиеш ли и ти кафе? Сипал съм ти- посочи чашата, поставена на масичката.
Диана отиде, седна до него, взе чашата и мълчаливо отпи, загледана в очите му- дълбоки и ласкави.
Издърпа чашата от ръката му, остави и двете на масичката и го целуна по устните много нежно.
Той я погледна развълнуван, прегърна я и я положи да легне върху китеника. Целуваше я нежно по косите, очите , ухото и шията, като същевременно разкопчаваше копчетата на блузката и продължи надолу... Тя се остави в ръцете му премаляла и също го целуваше като изпаднала в транс.
Само след минута двамата- освободени от дрехите, бяха здраво преплетени един в друг. Страстта ги заля като океанска вълна и те и се отдадоха без мисъл или угризения, само с изгарящото ги желание да се слеят в едно и да утолят огромната си жажда.
.......................................................................
- Хей, поспаливко, ставай! Мери сигурно вече ни чака на площада- каза Диана и стана. Събра си дрехите и изтича гола нагоре към стаята си.
- Красива си като ДИАНА!- извика подире и Иво и също стана.
След малко двамата вече бързаха към колата.
Иво потегли, а Диана тихо му каза:
- Поканих бащата на Мери да обядва с нас. Иска да говори с нея.
- С нас ли ще обядва? На една маса ще сме с НЕГО?!- с променен глас попита Иво и изненадан я погледна.
- Имам план. Той не знае, че аз знам за онова, което ти е сторил. Ще чуем какво ще наговори на Мери и аз, чрез въпроси, ще го принудя да разкрие жалката си роля в живота и на двама ни! А Мери като разбере истината, нека сама да реши да приеме или не, предложението му да отиде с него в Милано! В края на краищата, голяма е и няма защо да я държим в неведение за миналото, което един ден така или иначе сама ще открие, но ще ни обвинява, че сме го крили от нея.
Ти какво мислиш?
- Права си! Същото трябва и аз да направя с Даниел. Мисля, след обяда веднага да замина за София.
- Добре. Но да не говорим повече, ето я и Мери!
Не съм и казала за баща и, той ще ни чака там. Нека сам да и се представи!- каза Диана и повика дъщеря си през прозореца.
Мери се качи отзад и усмихната каза:
- Гладна съм като вълк!
Чухме се с Дани! Още пътува, но автобуса е спрял и той също ще обядва сега- сандвич!
- А довечера ще вечеря с мен- тихо каза Иво, но Мери го чу и попита:
- И Вие ли си отивате? Но защо не пътувахте заедно тогава?
- Исках да поостана още ден два, но ми съобщиха, че има нещо неотложно.
- Казахте ли на Дани?
- Не! Но и ти не го предупреждавай, Мери! Искам да го изненадам.
- Както искате- тя погледна изпитателно него, а после и майка си- \"Май нещо се е случило междувременно... Дали са се скарали? Мама е много мълчалива и вглъбена, а и той не е същият веселяк като преди...\"
Стигнаха до ресторант \"Рибарника\". Беше разположен край живописно езеро с много зеленина около него, сгушено между няколко възвишения, покрити с гъсти гори. Но нито Диана, нито Иво се възхитиха на тази красота. Усещаше се някакво напрежение, което Мери долови. Слязоха и мълчаливо тръгнаха към ресторанта.
Нямаше много посетители, заведението се пълнеше обикновено вечер. Настаниха се на една маса до прозореца и Иво веднага взе менюто.
Сервитьорката приближи, поздрави и зачака усмихната поръчката:
- Има и пържена пъстърва... Какво ще поръчат дамите?- попита Иво.
- Аз - пъстърва! Ти мамо?
- Само една голяма салата - домати и краставици със сирене...
- И аз не съм много гладен. Порция пържени картофки за мен и една минерална вода.
- А вие какво ще пиете?- обърна се към дамите сервитьорката
- Две кока коли, моля- каза Диана.
- Добре- това е! И побързайте, ако обичате, ще пътуваме!- без да се усмихне, както правеше винаги, каза Иво.
И това озадачи Мери, но си замълча.
Докато чакаха поръчката, от бара се отдели висок, красив мъж на средна възраст и тръгна към масата им. Мери го разглеждаше с интерес, защото и се стори учудващо познат, но не можеше да се сети- откъде.
- Добър ден... Здравей, Мери!- спря до тяхната маса и поздрави, загледан в нея той.
Иво гледаше към прозореца, а Диана изгледа новодошлия продължително и каза:
- Заповядай, седни!
- Мери, да ти представя този човек. Запознайте се - баща ти!
Мери се беше усмихнала любезно, но последните думи на майка и И подействаха като плесница. Тя седеше скована на стола и си помисли, че ще припадне.
- К-к-кой?!- едва промълви с пресекващ глас.
- Не ме ли помниш, миличко?- прошепна Борислав.
Мери го гледаше с разширени очи, от които се търкаляха едри сълзи по окаменялото и лице.
Иво не издържа. Надигна се от стола и се обърна към Диана:
- Извини ме, Диана, аз ще изляза малко на чист въздух!- и бързо излезе.
Диана също стана и каза:
- Седни, Бориславе! Ще ви оставя да си поговорите с Мери, а аз ще отида при госта си!
- Мамо...
- Остани, Мери! Това е баща ти и той е дошъл чак от Италия, за да си поговорите! Достатъчно голяма си, за да се чувстваш неуверена като дете! Тръгвам, но пак ще се върна!- каза твърдо Диана и отиде да потърси Иво.
Откри го на една пейка под стара върба край езерото. Приближи и седна на пейката до него:
- Иво, разбирам те и не ти се сърдя, че напусна ресторанта. Ако искаш, иди у дома, вземи си багажа и бързай да предупредиш Дани!
- Това искам и аз, но не знаех как ще го приемеш...- тъжно каза той и я прегърна- Но вие... Как ще се приберете?
- Не се безпокой, ще се обадя на една моя приятелка, директорка е на училището тук и тя ще ни вземе. Тръгвай и, ако искаш, пак ела тук. Аз ще остана една седмица.
- Непременно ще се върна, чакай ме! Но... Искам да знаеш, че ти поверявам сърцето си. Да го пазиш! - наведе се, нежно я прегърна и целуна, а после тръгна бързо без да се обръща. Качи се на колата, махна И през прозорчето и потегли. Диана също помаха и влезе в ресторанта.
Приближавайки към масата където остави дъщеря си с баща и, тя дочу последните думи на Борислав:
- ... ще учиш каквото поискаш, а после ще останеш и на добре платена работа там, не като тук- да блъскаш за жълти стотинки, като майка си!
Диана се отврати от неговата наглост и не можеща повече да се владее, избухна:
- Да, Мери, послушай го! Ще живееш като в приказка- с много пари и щастлива С ТЯХ- с майката на Даниел- бившата съпруга на Иво Алексиев- сега съпруга на баща ти! С Дани и с общата ви сестричка Тереза! И ще бъдете щастливи като в приказка!!!- каза саркастично Диана, гледайки ги през сълзи на яд и болка.
- Вярно ли е това?!- скочи права Мери, като изгледа строго баща си, който седеше на стола си някак смален след думите на Диана и мълчеше.
- Не очаквай да ти отговори, дъще! Той цял живот е премълчавал за онова, което върши както зад моя гръб, така и зад гърба на приятеля си!
Разруши не само своето семейство, а и това на приятел, без никакви скрупули, без грижа за вас- децата ни, за чието бъдеще се е загрижил едва сега! Иска отново да ни ограби- мен и приятеля си, а и вас също!
Но той, всъщност, само това умее!
- Не е така! Аз бях влюбен в Клавдия!- каза разпалено Борислав.
- Така ли?! Но ти беше влюбен и в мен, поне така твърдеше! Заради теб зарязах всичките си мечти, а родителите си!
Мери погледна към Борислав с погнуса:
- Влюбен ли? Това ли е любовта?!
Да зарежеш жена си, в която СЪЩО си бил влюбен, да лишиш детето си от баща- детето, което твърдиш, че обичаш! Да разбиеш друго семейство и да оставиш още едно дете без ласката на майка! Да унизиш и предадеш приятеля си! И всичко това ти наричаш любов?!
Аз мисля, че е само гаден егоизъм!
Мамо, искам да се махаме веднага от тук! Този човек ме отвращава!
Мери отиде, прегърна майка си и я поведе навън, без да се обърне назад.
.....................................................................
Край \\само на разказа, който публикувам тук\\
Благодаря на всички , които четоха с интерес за шегите, които си прави понякога Любовта с хората, но и шегите, които хората често си правят с Нея!
ПОЖЕЛАВАМ ВИ ПРИЯТНА ПОЧИВКА ПРЕЗ АВГУСТ!