Решиш ли от мен да си тръгнеш,
заклевам те, просто ми кажи.
Не ме оставяй сред призраци тъмни,
да се утешавам с измамни лъжи.
Зная, че пак ще ме боли,
ще е болка, след такова обичане.
Сърцето разкъсано и клето ще кърви,
ще плачат в Душата тъжните стихове.
Но ще знам, че в сърцето ти ме няма
и не изгрявам сутрин в очите ти,
мираж е била обичта ти голяма,
илюзия на жаждата ми за обичане.
А болките - със тях съм свикнала,
крачат до мене в деня и нощта.
Така исках да свикна с обичане...
теб ще забравя, но никога - тази мечта!

val - Валентина Цвяткова