- Мамо, мамо, виж виолетките са цъфнали. Колко са красиви! – развика се осемгодишната Вили, погледна майка си, усмихна се и попита – Аз тяхното име ли нося?
            Майката я прегърна, целуна я нежно по бузките и погали тъмната косица на момичето. Теменужените детски очи засияха. Радваше се много на цветята в градината. Отскоро дойдоха да живеят на село в бабината къща. Въздухът беше чист и бузките на Вили поруменяха. Тук вече все по-рядко кашляше. Докторите бяха прави, че в града въздухът й пречи да диша. Родителите й се замислиха. Здравето на детето им беше по-важно, пък и имаха кола, а къщата стоеше празна от няколко години. Почистиха я и подредиха по свой вкус. Нищо не разбираха от селска работа, но най-напред се погрижиха за градинката. Вили ровеше пръстта около цветята с малка мотичка, поливаше ги с лейка и се радваше на всяко цъфнало цвете…
            Един ден отново се развика:
            - Мамо, мамо, виж! Появило се е ново цвете. Какво е това?
            Откъде да знае майка й? Купиха семената от един цветарски магазин. Може да се е объркало нещо с имената на някое пакетче! Двете заоглеждаха растението. Беше много интересно. Имаше здраво стебло и по-широки  листа. Какво ли е? Решиха да се грижат за него. По-точно Вили настоя тя да го отгледа. Разкопа пръста около него, поля го и го погали. Всяка сутрин му пееше песнички и говореше с него, както правеше и с другите. Дали от това или от вида си, цветето много бързо източи стеблото си, получи нови листа и ги разпери. Момичето се радваше и подскачаше около него. Дори често казваше:
            - Мамо, не може така! Трябва да му измислим име или да разберем какво е…
            Лошото дойде след няколко дни. Цветето сякаш се наду и засенчи другите. От него те не можеха да си поемат въздух и се задушаваха. Детето се уплаши и се разплака. Точно тогава дойде една съседка у тях да им донесе домашно подквасено кисело мляко и да ги покани да видят животните. Дори им предложи да си купят едно теленце. Така разбра за цветето и защо плаче Вили. После погледна в градинката:
            - Уф! Какво сте направили? Та това е бурен или плевел, както вие там му викате. Явно вятърът е довял семето му. Ужасен е! Трудно се къса, а коренът му е здрав и дълбоко в земята… Пречи на цветята и на другите растения и живее за тяхна сметка. Ще ви помогна да го махнем преди да е вързало семе, че отърване от него няма…