Надвисна над мене тъгата,
тъй както ни обгръща нощем тъмата
и чувам в мрака само това-
ти си зла, ти си лоша жена!

И този глас така се усилва 
и чувствам болка жестока,
сякаш скорпион ме ужилва
и болката става все по дълбока!

И искам много да изкрещя-
та ти ме познаваш-това е лъжа!
но ти си далеч и не чуваш,
а пък и едва ли като мене будуваш.

А аз си оставам сама в тъмнината,
с лошата мисъл в главата
и пак гласа приближава,
а болката, болката продължава.