Беше ден избутан встрани от рутината извила се в дълга редица която се извиваше дори и зад пределите на работната седмица.
По тротоарите хлопаха подметки, в такт който пишеше ноти, за песен която всеки можеше да чуе ако поне за кратко се бе спрял.
Сенките на телата които монотонно се подминаваха и от време на време отъркваха, разиграваха науморен танц върху земята.
Не трябваше да се търсят и следват знаци, не трябваше да се ослушваш за тихи напътствия.
Това което трябваше да се види, чуе и усети се намираше право пред очите на всеки който се бе осмелил да отдели поглед от себе си, поглеждайки единствено върху сцената на която се намираше.
Малко по малко тракащите подметки започнаха да заглъхват, погледите се раздвижиха, телата откриха че са по – гъвкави отколкото правите линии в които се движеха ги бяха убеждавали.
Лицата спираха, заоглеждаха се, срещаха се с очите на други, душите им ръкопляскаха с все сила и телата изтръпнаха.
Усмивки преминаваха през метаморфоза, устремяваха се една към друга, сблъскваха се и с фин прашец се утоляваха по земята.
Вече беше тихо, единственото нещо което се случваше в момента, бе израженията и чувствата който кипяха и бълваха от тези които бяха спрели.
Които решиха да спрат, да видят това което виждаха и другите, да видят музиката, да усетят картината, преживеят частицата в която се намираха.
Една магия която се уви около всички като шал, уви ги в аромат, сгуши се в най – топлия кът на сърцата им, покани ги да поседнат до шедьовърът върху който се намираха.
Бяха като балончета, полепяха се едно върху друго, някои се сливаха, други плаваха сами но накрая отново бяха извикани и приютени.
Не бе лесно да се случи нещо такова, не се знаеше дали ще се случи отново, не бе сигурно.
Тихата еуфория беше един голям балон, реещ се волно в свят пълен с остри предмети, балон за който ако се хванеш ще трябва да се държиш по – здраво отколкото за самия живот.
- - -
Пътешествие което водеше до гледка изрязана от каталог за сънища, усещане с докосване което жилеше по – силно от ревнива пчела.