Морето стои с отворени очи.
Чака жадно да погълне синевата.
Трещи гръмотевица в неговите уши.
И търси с вятъра разплата!

А хоризонта над него все мълчи.
Опитва се да впръска истината.
Но отвъд нечий стон ечи.
И чертае по пясъка браздата.

Тръгни сега по нея ти!
Любовта там нейде още чака.
Светкавица отдалеч крещи.
И удря право пред теб светлината!