Паднах.
И си счупих крилата.
Разлетяха се
звънки парченца стъкло.
И душата ми
политна нанякъде.
Озова се на времето
в страшното, черно око.
А съдбата
присмехулница стара
се киска злорадо
кой знай откъде
и напразно ме чака
да си зашия кръпките
с мойте грешни,
нескопосни стихове!
Руми