Като млад бях буен и груб,
справедливостта и истината търсех.
Може би и мъничко луд,
помията жлъчна на живота избърсах.
Вървях напред в житейската борба,
газейки всякакви съвети,
нокаути търпях - какво от това,
наивен и глупав. Яхнал крилете
в небесата по-бързо да стигна,
с пълни шепи от живота да пия,
щастливо усмихнат да му намигна,
гол сред гората като вълк да вия.
Ех, младост дивашка,
неутолимо жадна,
пред теб със свита опашка
на колене ще падна
и сълзи ще лея до забрава,
защото не можах да опазя
страстта, както тогава
силно да любя и мразя...