Кога лежах на плажа уморен,
до мен мадама пищна спря се.
Изгубих ум и дума. И във плен
веднага бях на похотта си.

Подскочи яко туй сърце,
раздруса се (май бе хормона).
Но легнах бързо, щот \"онуй\"
пробиваше ми панталона.

Връз лакът - на една страна
опитах да я заговоря,
но липсата на чужд език така
щенията спъна тъй на \"Оня\".

И аз, срамотен ученик,
(в очите нейни - неудачник)
не смеех да повторя. Пич
уж бях, а трябваше ми... речник!

Напих се здраво - като смок,
подушил свежо прясно мляко.
Налях си малко - уж със срок,
обаче... шум в главата! Яко!

Не ми се смейте, де! Сега
що виждам, що ми се причува
ще кажа. Вдигам оня ден глава
и гледам: кон до мен умува.

Определено чака да се наведа!
и гледа ме, криле разперил.
Доволно як е този братовчед -
във мене дълъг \"поглед\" вперил...

След туй поглеждам настрана
и... Я, хипопотамче тука.
Вика и потропва със крака:
\"Тате бе, подай ми сокаааа!\"

Разтърках яко тез очи -
на тях до скоро имах вяра!
Бре, алкохолът тъй да промени
сетивността!? Една цигара

припалих - уж да вляза в час.
Май месеца съм сбъркал яко!
На друго, явно, \'ш съм! У нас!
Какао! Може с мляко!