Не ме проклинайте... поспрете,
не вярвам вече в този свят
и свойте думи не хабете...
...не искам нищо в този град.
Във който, в своите дворове,
стоите сякаш от стъкло
с души приклещени в окови,
с пречупено от страх стебло.
И доста често, без да искате
пречупвате и моя свят,
забързани към свойте истини,
не виждате ни стар, ни млад.
И доста често, без да можете
да вдишвате сами - добро
за чужди пити разтревожени,
мечтаете за общо зло.
И сякаш, вече не разбирате,
че още има в този век
едно зрънце в очите спиращо...
...наричахте го май... Човек...