Женската ми гордост
ще събличам като дреха,
защото е сестра на суетата,
но не е страст и от желание -
от капчицата нежна власт, която
ти над себе си ми даваш.
Изтръпнала съм и без думи
от обич, болка и доверие
и нося болката си,
можеш ли да я приемеш,
а аз от твоята ще взема.
Достойнството ми е прегърнало тъгата,
а аз владетелката и покорница,
обичам те и тихо коленича пред съдбата...